По повод кризата в спорта.
Един шеф на федерация звъни на друг:
- Здравей, как е?
- Добре е.
- О, извинете, сигурно е грешка.
Това не е подслушан разговор, но би могъл да бъде. Дотам я докарахме. И във футбола, и в спорта. Ако не беше волейболът, отдавна да сме погребали всичко - и спомените, и надеждите. 15 години слушаме за материалната криза, кризата на духа, проблема с базите, ниските заплати на треньорите, наднорменото тегло на децата и безхаберието на държавата мащеха.

По традиция не си задаваме въпроса как ще се оправим. В България питаме "Как ще ни оправят?". С готовност чупим пръсти, но не сме готови да правим друго. Мислим, обаче не измисляме как нещата да се променят, без да променяме нищо.
Ако 50-ото място във Ванкувър не може да бъде коригирано, опитваме да коригираме отношението си към него. С онова клише: "Ама на нас какво ни е наред, че спортът да върви?".

Нищо не ни е наред, но волейболът върви по-добре отвсякога. И така - защо на едно място се получава, а на другите не става? През уикенда бяха разиграни купите в два от трите европейски клубни турнира по волейбол. Финалите в третия - Шампионската лига "Индезит", са малко след Великден. Там абсолютен фаворит е миналогодишният носител на трофея Тренто (Ит) с Радостин Стойчев, Матей Казийски и Цветан Соколов.

В "Чалъндж Къп" резервата в националния тим Красимир Гайдарски и СКК Берлин взеха бронза. Вторият по сила турнир CEV Cup бе спечелен от италианския Кунео, за чийто лидер Владимир Николов в "Газета дело Спорт" вчера изписа тонове мастило. Такива суперлативи, че почваш да се питаш този Владо българин ли е изобщо.

С изключение на 8 млади момчета, които вече са трансферна цел на европейски отбори, всички национали играят в най-силните клубове на континента. Там българските звезди работят с грамотни треньори, а щабовете им са с двуцифрен състав. Знае се кой прави тактиката, кой масажира лявото бедро, кой пере чорапите. Това не е лукс, а професионализъм. Той не развращава. Тъкмо обратното - възпитава, формира, изгражда.

И ако в националния тим по футбол проблемът се свежда до трите коня, които очевидно не могат да се справят с каруцата, във волейбола има коне за пет каруци. Известни разлики се забелязват и в качеството на материала. Докато Димитър Бербатов се упражнява в писане по сайтовете, волейболният му еквивалент Матей Казийски почти взе диплома по икономика в Италия. Ако мислите на волейболистите катастрофираха в силиконовата пазва на поредната Мис Еди-какво-си, привличането на Силвано Пранди щеше да е безсмислено. Хубаво е треньорът и спортистите да говорят на един език. Когато прозвището на треньора е Професора, не върви играчът да е Дървената глава. Затова да не бързаме с чуждестранния треньор в националия отбор по футбол. Да не стане като в онзи виц "Ела си узми шопо! Нечем ти Фордо. Подпис - Лордо".

Дали ноу-хауто на волейбола може да бъде приложено в други отборни спортове? Без съмнение. Успехът в САЩ'94 имаше същата основа. После обаче във футбола почнаха да работят по ново ноу-хау - как да съсипем всичко.
Не можем да го отречем - добре се справиха момчетата.

И най-добре - героите от американското лято. Това поколение където се роди, там и умря.