Красотата и таланта са ценни добродетели, които уви твърде рядко вървят ръка за ръка.

Често се случва да срещаме едното за сметка на другото, следвайки приказката, че пълно щастие няма. Ева Янева обаче е едно от онези редки изключения, които винаги привличат особено внимание към себе си. Бидейки не само една от най-красивите състезателки на френския Кан и българския национален отбор, Ева е и истински лидер на игралното поле, представлявайки една от големите надежди на България за отличие от голям форум в женския волейбол. Чаровната състезателка бе любезна да отговори на въпросите на SPORTA.BG - за Кан, носталгията, шоколада и Родината.

- Живееш от вече доста време в Кан, който несъмнено е сред най-отличителните градове във Франция, а и може би в Европа. Дори сме чували, че девизът на града е - "животът е празник". Така ли е наистина? Празник ли е животът в Кан?
- Наистина Кан е впечатляващ град, особено през лятото, когато всичко е в цветя и палми. Едно райско кътче, а и именно и така се почувствах, когато за първи път дойдох тук. Дали живота тук е празник? Зависи как си го направиш. За мен е празник, когато съм си вкъщи и с любимите хора, но и като съм тук ми е трудно да скучая.

- В Кан се провежда един от най-популярните фестивали в света на киното, посещаван ежегодно от редица знаменитости и известни режисьори, дошли да представят новите си продукции. Успя ли поне веднъж да намериш време и да посетиш това мащабно по размерите си събитие, докосвайки се от първа ръка до магията на киното?
- Отборът на Кан е поканен всяка година на филмовия фестивал. Имах възможност да го посетя и да се разходя по червения килим, което беше едно незабравимо изживяване! Тук се провеждат и много музикални мероприятия, в които също взимаме участие. Скоро бяха музикалните награди на едно известно радио и успяхме да видим най-големите звезди на музиката, което лично мен ме впечатли повече!

- За французите се носят всякакви митове и легенди, често идващи от недоброжелатели. Какви са впечатленията ти от тях? И ти самата имаше ли някакви по-специални очаквания към тях, които в последствие да са се оправдали или обратното?
- Честно казано в началото бях малко негативно настроена към тях, може би заради същите тези митове. Сегашният ми приятел бързо ми промени мнението. Е, все пак ми трябваха четири години! Французите като цяло са много галантни и мили, лесно могат да те очароват. Мислех си, че има някаква уловка, но вече съм на друго мнение.

- Честото и постоянно отсъствие от дома е може би най-неприятното нещо в живота на един спортист. Колко често успяваш да си идваш в България и да се видиш с близките си хора?
- Болна тема на всеки спортист! В нашия спорт е практика договорите да са в период от между 8 и 10 месеца, в които си задължен да се подготвяш с клуба, освен ако на помощ не дойде националният отбор, на който нямаш право да откажеш евентуален ангажимент. Обикновено няколко месеца от лятото съм си в България, а от тях за семейството остават двайсетина дни, в които сме напълно свободни.

- Всеки приема носталгията по различен начин, но сякаш почти всички се борят с нея по идентичен начин - слушайки българска музика, гледайки български филми или прекарвайки много време в интернет. Ти правиш ли изключение по нещо от този стереотип?
- Определено музикалната терапия ми действа най-добре! Има моменти, в които ми липсва и въздуха на България. Дори онзи ден си мислех колко е скучно да караш по път без дупки и да гледаш само направо. В България си е друго - развиваш си рефлекса и зрението много по-добре, това в кръга на шегата!

- Въпрос, който може би ти е минавал през ума не един път. След като вече толкова време си гражданин на света, би ли останала да живееш в чужбина? На практика много наши сънародници не спират да мечтаят за това, обезверени от трудния живот в България.
- Много пъти ми е минавало през главата какъв живот ще имам след спорта и къде. Чакам да видя накъде ще ме повлече течението. Бих живяла там, където ще съм щастлива, примерно на някой остров (усмихва се). Забелязала съм, че като си правя такива дългосрочни планове, никога не излизат както аз искам. Времето само ще покаже!

- С какво щеше да се занимава Ева Янева, ако не беше волейбола?
- Директор на шоколадена фабрика! Детската ми мечта беше да стана ветеринар.

- И един последен въпрос като за финал, с пожелания за безкрайно много успехи в личен и професионален аспект. Кой ще донесе първи на България злато от голям форум във волейбола - мъжкия или женския ни отбор?
- Женският! Предстои ни европейска лига и макар да не е чак толкова голям форум, ще сме много щастливи да постигнем повече от миналата година. На мъжкия отбор им пожелавам да отстояват позицията си в световния волейбол, заета в последните години и още повече успехи и медали!