Волейболният национал Мирослав Градинаров претърпя операция миналия уикенд, но има желание да доиграе сезона в някой отбор.

Посрещачът започна годината в Италия. Там за двайсетина мача носи екипа на Аран Кучине Абруцо (Пинето), постигна 87 точки, но след това напусна последния на Апенините клуб заради неизплатени заплати.

203-сантиметровият волейболист се насочи към Иран, за да подсили тима на Евгени Иванов – Пушката Сайпа Техеран, но нямаше късмет. Още на първата тренировка и втори отскок скъса менискус. Опитният ни състезател по плажен волейбол сега се възстановява след артроскопията, направена в Трявна и се наслаждава на семейството си във Варна. Мечтата му обаче е ясна – догодина на всяка цена да се върне в Италия без значение дали в Серия А1 или А2.

"Операцията мина успешно миналата събота, ден след прибирането ми от Иран. Направих я в България при проф.Аспарухов в Трявна, а не в Иран, защото се притеснявах от медицината там. Очаквах да е по-лека интервенцията, но бе доста болезнена. Още на втория отскок на първата ми тренировка със Сайпа Техеран, скъсах менискус от вътрешната страна. Нямам грозен белег, а две дупчици. Ще мога да ходя след 15 дни, сега съм с патерици, а тренировка с топка очаквам след месец. Ще се възстановявам във Варна, а през март може и да отида да изиграя плейофи в някоя държава", каза пред Гонг Мирослав Градинаров.

Посрещачът продължи: "Не знам дали отново ще ме повикат в националния отбор. Ако Силвано Пранди не разчита на мен, ще бъда на турнирите по плажен волейбол, може би с нов партньор. Напуснах Пинето, защото не ми изплатиха заплати. Не само аз, а общо петима се махнахме, останаха само италианците. Разтрогнах мирно и кротко без да искам пари, за да отида в Иран и да заместя контузения капитан. Пинето ми дължи две заплати. Миналата година в Турция пък не получих 4 месечни възнаграждения. Сега имам повече време за 5-месечния ми син и семейството. Италия за мен бе най-голямото удоволствие. Искам на всяка цена догодина да се върна в Серия А1 или Серия А2, за да бъда в този шампионат и сред тези звезди. Незабравим бе мачът ми срещу Модена на Силвано Пранди, когото победихме като гости с 3:0. Взехме две победи и си ги запомних с Пинето. Ако се наложи може да играя в България, ако от чужбина не ме поискат. Още обаче не мисля за плажен волейбол. Да видя първо дали ще имат нужда от мен в националния отбор, пък и партньорът ми до сега (Константин Митев) може да го викнат в националния".