Капитанът на националите по волейбол Владимир Николов прави силен сезон в италианското първенство - неговият Кунео игра финал за Купата на Италия.

Отстъпи с 1:3 от Тренто на Матей Казийски и Цветан Соколов. Във временното класиране Кунео върви втори, пак след Тренто. Пред "Труд" Николов сподели за амбициите на клубния и на националния отбор, както и за бъдещите си планове.

- Имате ли сили да свалите Тренто от върха?
- Това не е целта на тима в момента. Първо ще преследваме влизане във финалната четворка на турнира за Купата на Европейската конфедерация. Разбира се, ако Тренто допусне грешка, ние ще се възползваме. Но титлата се решава в плейофите, а дори да завършим редовния сезон като лидер, няма да имаме домакинско предимство. Финалът ще се играе на неутрален терен.

- Българи си оспорваха Купата на Италия. В момента пак същите отбори са първи в едно от най-силните първенства...
- Това е пътят волейболът в България да върви напред. Когато българи се борят за толкова силни трофеи, и националният отбор ще е по-силен.

- Играете често срещу съотборници от националния. Лесно ли превключвате?
- Ние сме не само съотборници през лятото, но и приятели. Но превключването не е трудно - това е животът на професионалния спортист. Трудното е друго - темпото национален, след това клубен отбор е тежко за издържане. Напрежението и умората са огромни. Ето вече девети месец не намирам време да оперирам палеца си, трябва да ми извадят пластината (б.а. - Николов счупи пръста си в края на миналия сезон и му бе поставена пластина). Вероятно ще закъснея за сбора на националния отбор...

- Кога ще кажете "сбогом" на националния отбор?
- (Прави дълга пауза) Не съм мислил. Засега твърдо съм в отбора до края на световното през октомври в Италия. След това е важно дали тимът ще има нужда от мен и дали аз ще се чувствам добре. Националният отбор не е цел, която трябва да се гони на всяка цена. Човек трябва да е там, докато може да помага. На моя пост има доста добри играчи - Боян Йорданов, Цветан Соколов, Данаил Милушев...

- Тежи ли ви капитанската лента?
- Да, има известна тежест. Откакто станах капитан, започнаха да ме занимават с неща, които не ми влизат в работата и са извън спортно-техническите занимания. Разговарях с мениджъра на тима Евгени Генчев и от лятото той ще поеме тези функции. А аз отново ще съм най-опитният играч, който ще тегли жребий и ще се ръкува със съдиите.

- Остава ли ви време да се виждате с другите момчета, които играят в Италия?
- Не, време все няма. Въпреки че сме в Италия, сме на отдалечени места. Но често говорим по телефона. С Виктор Йосифов, който играе в Рома от Серия А2, говорим поне два пъти месечно. С Матей Казийски се чувам най-често.

- За да се спасят от липсата на средства, някои национали избраха по-слаби първенства от българското...
- В една песен се пееше "стари рани ти отвори"... Безспорен факт е, че в България пари за волейбол няма. Ако един от благодетелите на футбола реши да прави волейбол или има поне още двама като президента на ЦСКА Георги Георгиев, разликата в нивото ще е драстична. Пробивът, който "червените" направиха в Шампионската лига, не е случаен. Качествени състезатели като Николай Василев, Ивайло Стефанов, Филип Мейо нямаше да отидат в ЦСКА без пари.

- При какви обстоятелства бихте се върнали да играете в нашия шампионат?
- Ще заиграя в България в момента, в който заплащането стане близко до това в елитните първенства. По-добре е да взимаш 30-40 хиляди евро по-малко, но да живееш у дома. Сега обаче разликата е в десетки пъти.

- Какво ще правите, като прекратите кариерата си?
- За съжаление напоследък все по-често се замислям. Вероятно ще направя свой клуб, където да се подготвят млади таланти по подобие на Виктория Волей. Може да стана и мениджър на отбор.

- Имате двама синове, занимават ли се с волейбол?
- Не държа да станат волейболисти. Но е нормално да искат да бъдат като мен. Често играят вкъщи с балони и топки. Големият Алекс тренира и ски, и волейбол. Той ще избере сам.

- Договорът ви с Кунео изтича. Къде ще играете догодина?
- Все още не знам. Искам да остана в Италия още 2 години. Ако ми се предложат обаче по-сериозни финансови условия, съм готов да отида на друго място.