Евгени Иванов е юноша на ЦСКА със състава на "армейците" печели две шампионски титли на България преди да продължи кариерата си зад граница. През годините трупа опит в първенствата на Италия, Франция, Полша, Русия, Гърция и Турция. Един от най-благодатните периоди в кариерата му до момента е този прекаран в полския гранд СКРА Белхатув, когато става шампион и печели купата на страната.

Дебютира за мъжкия националния отбор през 1993 година, след като през 1991 година печели световната титла за младежи на мондиала в Кайро. За "лъвовете" има близо 250 мача. Бронзов медалист от световното първенство и Световната купа през 2006 година. Оттегля се от националния отбор с пето място на олимпийските игри в Пекин през 2008 година.

На прага сте на завръщане в родния ЦСКА. На какъв етап са преговорите с "червените"?
Вярно е. Завръщането ми в ЦСКА изглежда много вероятно. Вече имах среща с ръководството на тима и с наставника Александър Попов. Гледните ни точки бяха сходни и постигнахме разбирателство. Все още нямам подписан договор, но според мен това е въпрос на десетина дни. Подготовката на отбора за предстоящия сезон започва в средата на следващия месец и до началото й всичко би трябвало да е финализирано.

Преди година, когато Николай Иванов подписа с "армейците" отново имаше вариант и Вие да се присъедините към селекцията на Александър Попов. Какво се обърка тогава?
Да, наистина бе така, но не бих казал, че нещо се е объркало. Причината да не се завърна още тогава в ЦСКА бе съвсем банална. Предложението, което тогава получих от иранския Сейпа бе много добро във финансово изражение и с оглед на икономическите реалности в цяла Европа, трудно за отказване. От ръководството на ЦСКА проявиха разбиране и фактът, че сега отново водим преговори с отбора е доказателство за думите ми.

Приятелството Ви с Николай Иванов е от дълги години. Двамата сте играли заедно в ЦСКА, Ястржебски Вигел и националния отбор. Той опитва ли се да Ви повлияе в полза на завръщането Ви?
Ники ме познава твърде добре и знае, че подобни решения взимам сам и не позволявам друг да носи дори частична отговорност за тях. Имам желание да играя в ЦСКА и наистина проведох разговор с него на тази тема, но просто за да получа още една гледна точка за реалностите в клуба и във вътрешното ни първенство.

Предстои участие на ЦСКА в Шампионска лига, но знаете, че включването на българския шампион е с уайлд-карт. На базата на годините прекарани в клубове от Италия, Франция и Полша, какво според Вас пречи на родното ни първенство и българските отбори да се докажат в Европа през последните години? Само финансови ли са пречките?
Не трябва да се заблуждаваме, основните причини са преди всичко финансови. Присъствието на солидни спонсори, които са ангажирани с даден отбор за по-дълъг период е гарант за по-високо ниво на организация на работата в клуба и създават последователност в работата на целия треньорски щаб. В България компаниите сякаш все още не са открили нишата, която съществува за реклама във волейбола. Разбира се и в клубовете може би има известна вина, тъй като продуктът, който имат трябва да бъде по-добре представян пред потенциалните спонсори.

Лично мое мнение е, че българските волейболисти започват сами да оценяват качествата си, едва когато заиграят в чужд отбор. Разбира се, прекалената звездомания и желание за самоизтъкване, не са характерни за волейбола и те в никакъв случай не трябва да бъдат цел, но не смятате ли, че обособяването на личности в залите ще повиши популярността и разпознаваемостта на играчи и клубове? Това не е ли е едно от неизвестните във формулата да се привлекат спонсори на клубно ниво?
Получава се един омагьосан кръг. В българското първенство се изявяват предимно по-млади играчи и основната причина за това е във възнагражденията, които могат да си позволят клубовете. Зад самочувствието на всеки спортист стоят освен успехите и финансовата обезпеченост. От друга страна пък и е съвсем нормално за един млад играч все още да няма необходимата увереност в себе си да се зарадва по-нестандартно след отбелязана точка, предизвиквайки допълнителна емоция в публиката. На тренировка, той би си позволил подобна реакция, но по време на мач напрежението е прекалено голямо. Няма нищо лошо за един клуб играчите му да бъдат популярни не само сред волейболната общественост, това трябва да се подплати и със съответното заплащане, но рано или късно няма спор, че дивидентите ще се изплатят.

Само преди две седмици националният отбор на България пропусна шанса да се класира на финалите на Световната лига. Като човек който дълги години е защитавал националната фланелка и е побеждавал Бразилия, какво според Вас не достигна на тима ни в мачовете със "селесао"?
За да победиш Бразилия на полето, трябва да ги победиш първо в глава си. След като гледах първите две срещи от Световната лига, в които нашите загубиха в Уберландия с 1:3 и 2:3 бях сигурен, че във Варна победите ще са за нас. Ситуацията за тези мачове обаче бе такава, че ние трябваше да играем задължително за победа особено във втория, а това допълнително обременява. Може би заради стриктната дисциплинираност на полето се получи прегаряне. В такива срещи сякаш е необходима малко повече емоция и отдалечаване от чистите статистика и анализи. Съвременният волейбол се роботизира и това е валидно с пълна сила и за клубни и за национални отбори. Статистическите щабове вече са нещо задължително и няма спор, че оптимизират представянето на съставите, но може би отборът, който най-точно намери правилната комбинация между дисциплината и емоциите побеждава. Такъв е случаят с Бразилия, имат огромен статистически и анализаторски екип, но едва ли някой може да отрече, че и влагат най-много страст в играта си.

Кой от отборите зад граница остава най-близо до сърцето Ви и раздялата е била най-трудна?
Няма спор, че организацията и отношението към спорта бе на най-високо ниво в полския СКРА Белхатув. Професионалната обстановка, която е около теб, те задължава да даваш максимума. В италианския Каляри пък намерих изключително топла атмосфера, а и животът на остров Сардиня също ми прилягаше отлично.

Сред феновете оставяте впечатление на широкоскроен човек, готов за шеги с публика и съотборници, но в същото време в напрегнатите моменти умеете да сплотявате и мобилизирате колегите си. От дебюта Ви за националния отбор през 1993 година, кой бе съотборникът Ви с най-запомнящо се чувство за хумор?
Във всеки отбор има нужда от такъв човек. С премерени шеги и работата върви по-лесно. Няма спор, че по това време Любо Ганев бе душата на отбора в това отношение. Никога няма да забравя как след като отпразнувахме една победа в Бразилия, бяхме привършили парите и той успя да убеди местния таксиметров шофьор, който ни прибра до хотела, да си платим сметката от десет долара с десет лева. Любо представи българската валута за германски марки, които се котираха дори по-скъпо от долара, а на практика десетте ни лева по това време може би са равняваха на около 50-60 цента.

Освен многото битки рамо до рамо с Николай Иванов има и една, в която съдбата Ви изправи един срещу друг - във финалния сблъсък за титлата в полското първенство през 2007 година. Имаше ли приятелски закачки през мрежата?
Аз съм човек, който обича да се закача през мрежата и това е нещо нормално за нашия спорт, а след срещата всичко се забравя. В тези мачове обаче не си го позволих.

Либерото на националния отбор и ЦСКА, Теодор Салпаров има навика след успешна атака да се хвърля на кръста на нападателя, който е реализирал възловата точка. До този момент "жертвите" му са само посрещачи. Страхуваш ли се, че при евентуалното ти преминаване при "армейците" и някоя твоя успешна блокада в мач срещу Зенит Казан от Шампионската лига например, може и ти да попаднеш в обсега му?
В такива моменти на радост не ти остава много време да мислиш и просто се наслаждаваш на момента. Аз обаче съм малко по-висок и ще му трябва по-сериозна засилка или може би трябва точката да е победна и адреналинът да е по-голям.

С наставника на ЦСКА Александър Попов сте били съотборници за кратко, но запознат ли си с методите му на работа като треньор. Знаете ли, че обича планинските разходки и обикновено започва подготовката за сезона с лагер в планината с някои по-нетрадиционни и по-тежки физически натоварвания?
За този период от тренировъчния процес са характерни по-тежките физически натоварвания, а колкото по-разнообразни и нетрадиционни са те, толкова по-лесно се възприемат. Нямам никакви притеснения в това отношение и нищо против изкачването на планини. Убеден съм, че момчетата на по 20-22 години доста ще се поизпотят да ме стигнат по склоновете.

Имаш ли ритуал за късмет преди мач?
Нямам ритуал, нито предмет, за който да си мисля, че ми носи късмет.

Къде обичаш да прекарваш летните месеци, когато по традиция ангажиментите в залата са по-малко?
Привърженик съм на активната почивка. Без значение дали съм на море или на планина винаги се опитвам да си осигуря достатъчно допълнително движение. Играя футбол и плажен волейбол.