История

Плажният волейбол стартира през 1920 г в Санта Моника, Калифорния. Десетилетие по-късно се появява и в Европа. Най-престижното състезание е "Manhattan Beach Open", наричано "Уимбълдън на плажния волейбол". Световните суперсили в плажния волейбол са Бразилия, САЩ и Австралия. Дебютира на олимпийските игри в Барселона през 1992 г, но е официално признат за олимпийски през 1996 г.

Като повечето спортове, плажният волейбол също има официална и неофициална версия. Плажният волейбол произлиза от волейбола в зала и имат почти еднакви правила. Основната цел на отборите е да отбележат точка, а тя се печели при успешно приземяване на топката в противниковото игрище, когато съперникът направи грешка или получи наказание. Официалния вариант на плажния волейбол се играе от отбори с по двама души, но когато се практикува предимно за забавление и за поддържане на формата, може да участват повече играчи.

Основните действия във волейбола са начален удар (сервис), пас, вдигане, атака, блокада, посрещане и защита. Изпълнението на сервиса определя в чия полза ще се развие отиграването. Вдигането подготвя топката за нападение. Пасът е подаването от един играч на друг, а всички действия, които прехвърлят топката в полето на противника (без начален удар и блокада) се определят за атакуващи. Блокадата е отбранителното отиграване над мрежата. Посрещането и защитата се изпълняват след успешен начален удар или нападение от страна на противника.

И в двата спорта играчите не трябва да си подават повече от 3 пъти топката преди да прехвърли мрежата, а един играч няма право на два последователни удара.

Главните разлики между плажния и волейбола в зала е настилката (пясък срещу твърд под) и броят на играчите във всеки отбор (2 на 6).

Плажният волейбол има и други специфични особености:
Всяка половина на игрището е с размери 9 на 8 метра (тези в зала са малко по-големи). Отборът, спечелил 2 гейма, печели мача. В първите два гейма се играе до 21 точки, а третият (ако се наложи) до 15 точки. Победителят във всеки гейм трябва да има минимум 2 точки преднина, иначе се играе до постигането им.

Разрешено е преминаването от другата страна на мрежата, само ако не пречи на противника да отиграе топката. Играчите изпълняват сервиси без да се редуват, т.е. няма "ротационни грешки" като при волейбола в зала. Няма и разпределение по постове. Специалната топка за плажен волейбол е по-мека (с по-ниско налягане) и малко по-голяма от тази за волейбол в зала. Един от основните трикове в плажния волейбол са знаците с ръце. Те се използват от играчите като начин за комуникация със съотборниците им. Правят се зад гърба, за да не ги вижда противниковия отбор.